История

Организация на съдебната власт в България в периода 1878 – 1941 г.

УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

В организацията на съдебната власт в България различаваме четири периода: а) до Освободителната война, б) по време на руската окупация, в) след руската окупация до Съединението и г) след Съединението до днес.

ДО ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА

При турския режим, съгласно Закона за устройство на съдилищата oт 23.04.1869 г., съдилищата в Османската държава са били: Старейшински съвети. Казалийските, Санджашките и Вилаетските съдилища, на места и търговски съдилища, както и Върховният съвет на правосъдието. Съществували са и духовни съдилища.

Старейшински съвети. - Те са били ангажирани с помирителна задача по граждански спорове. Решенията им не са подлежали на изпълнение - освен ако страните не са били дали съгласие предварително да се подчинят на тях. Само съставените пред тях „спогодителни протоколи" са подлежали на решение.

Казалийски съдилища. – Изграждани са били към околията (казата) или част от нея и са действали като първа инстанция. Постановявали са следните окончателни решения: по граждански дела - за спорове до 1000 гроша и годишен доход до 100 гроша, а по наказателни дела - за нарушения, наказуеми със „запиране" от един ден до една седмица и глоба до 100 гроша. Решенията им по граждански спорове и спорове за по-голяма стойност и наказателни дела, наказуеми със затвор до 3 месеца, са били неокончателни и са подлежали на обжалване пред Санджашките и Вилаетските съдилища.

Санджашките съдилища. – Правораздавали са с юрисдикция в рамките на окръга (санджака). Действали са като въззивна инстанция по отношение на решенията на казалийските съдилища. Като първа инстанция са отсъждали по отношение на граждански и наказателни дела - за спорове по-големи от 1000 гроша - и за престъпления, наказуеми със затвор повече от 3 месеца и глоба в размер на повече от 500 гроша. По тези дела решенията им са се обжалвали пред Вилаетското съдилище. Същите съдилища са разглеждали като първа инстанция и окончателно исковете на жителите на околията, в която се е намирало седалището на санджака, за спорове до 5000 гроша или годишен доход до 500 гроша.

Вилаетски съдилища. - Те са разглеждали делата в областта (вилаета) като апелативна инстанция по отношение на решенията на казалийските и санджашките, а като първа инстанция са разглеждали наказателни дела за престъпления, наказуеми с тежки наказания - смърт, пожизнени или привременни окови, затвор в твърдина и пожизнено заточение. Решенията им са се обжалвали пред Върховния съвет на правосъдието.

Върховен съвет на правосъдието. - Той е бил касационна инстанция. Седалището му се е намирало в гр. Цариград. Към него е имало две отделения - гражданско и наказателно, а всяко от тях се е състояло от председател и от 4 до 9 членове, които са били несменяеми по статут. Съветът се е председателствал от един от министрите. Ако е била уважена подадената жалба, съветът е отменял решението на инстанцията по същество и е връщал делото за ново разглеждане от същия или от друг съд.

Духовни съдилища. - Мюсюлмански (шериатски) и на други вероизповедания, които са разглеждали брачни, родствени и наследствени спорове.

ПО ВРЕМЕ НА РУСКАТА ОКУПАЦИЯ

Още след преминаването на Дунава (14.06.1877 г.) главнокомандващият руската армия е бил натоварен "да заменя управлението в новозавзетите от руските войски места с ново". Първият императорски комисар е бил княз Черказки. Той е вземал мерки за промяна на уредбата за управление в държавата. По отношение на съдебната власт са били създадени: а) помирителни съвети - за приканване на страните към спогодба и б) окръжни съдебни съвети в състав: един председател и двама членове, назначени от войсковия началник измежду по-видните грамотни граждани, които обикновено са били търговци или занаятчии, без да са притежавали юридически познания. При разглеждане на делата те са се ръководили от временни инструкции, съставени за тази цел. Тези съвети, които впоследствие са се превърнали в окръжни съдилища са разглеждали граждански спорове и маловажни престъпни деяния (по - важните престъпления са се разглеждали от военните съдилища, съгласно прокламацията на руския Император от 1. VII. 1877г.). Княз Черказки обаче е починал в деня на сключване на Санстефанския мирен договор, 19. II. 1878 г. За негов заместник е бил назначен княз Дондуков-Корсаков, който е пристигнал в България през месец май 1878 г. Той е организирал канцеларията си в Пловдив и на 8. Х.1878 г. е оставил в този град генерал-майора Столипин, а той е пристигнал в София, защото по Берлинския договор (1.-13.VII.1878 г) руският комисар е трябвало да се грижи за временната администрация на българското Княжество до изработването па Конституцията и избирането на княза, а организацията на Източна Румелия се е предоставила на Европейска комисия. Съгласно издадените в София през 1905 г. "Документи за дейността на руснаците по уредба на гражданското управление в България от 1877-1879 г.", събрани от щатския съветник Муратов, княз Дондуков-Корсаков е възложил на управляващия съдебния отдел при управлението на Императорския комисар - С. И. Луканов да състави проект за "Органически устав за държавно устройство на българското Княжество". Били са поканени и български първенци (Дринов, Бурмов, Палаузов, Икономов и др.) да се изкажат върху бъдещото устройство на Княжеството. Изготвеният проект е бил изпратен в края на м. октомври 1878 г. в Петербург, където специална комисия го е разгледала и преработила, след което с определени допълнения е бил внесен за гласуване в Учредителното Народно събрание, открито в Търново на 10.II. 1879 г., а на 16.IV. с.г. той е бил окончателно приет под заглавието "Конституция на българското Княжество". Принципът за независимостта на съдебната власт е бил предвиден от Петербургската комисия, която е изменила чл. 16 на проекта (чл. 13 от Конституцията) така: "Съдебната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действоватъ отъ името на Князя".

Междувременно в съдебния окръг при управлението на Императорския комисар са били изготвени първите актове за устройство на съдилищата в освободеното българско Княжество. Това са били "Временни правила за устройство на съдилищата в България", утвърдени на 24.VIII.1878 г. в гр. Пловдив от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Съгласно докладите на последния до руския Император от 13.VII.1878 г. и 06.II.1879 г., представени чрез военния министър граф Милютин и поместени в "Документи за дейността на руснаците, събрани от Муратов" при съставяне на тези "Временни правила" ръководните начала са били следните: 1) да се избягват резки нововъведения, несъвместими е тогавашното неустановено още окончателно вътрешно положение на страната, като се оставят да действат и занапред формално съществуващите при турския режим съдилища, доколкото устройството им не противоречи на новото управление и на християнския правопорядък, и без мюсюлманското население да се лишава от покровителството, обещано му в прокламацията на Царя Освободител; 2) равноправие за всички жители на България за заемане, по назначение или чрез избор, съдебни длъжности, като се дава предпочитание на лица от български произход със средно, а по възможност и с висше образование: 3) да се определи компетентността на всеки един съд, да се предвидят ясни и прости формалности в производство го на гражданските и наказателните дела и да се обезпечи изпълнението на съдебните решения и присъди, което е било доста трудно при турския режим; 4) независимост на съдилищата от администрацията; 5) мюфтийските съдилища да останат да действат по дела за семейни и имуществени отношения между мюсюлмани; 6) публичност, прозрачност и непосредственост в съдопроизводствата; 7) защита на подсъдимия.

С оглед на тези основни начала и по пример на руските съдилища съгласно устава им: "Учреждеже судебнщхъ уетановлешй" от 1864 г., в новоосвободеното българско Княжество е било въведено следното устройство: Съдебната власт се е упражнявала от: 1) помирителни или селски съдилища; 2) общи съдилища (окръжни, областни или губернаторски съдилища) и 3) особени съдилища (административни, духовни, мюфтийски и военни).

СЕЛСКИ СЪДИЛИЩА

Старата форма на християнските съдилища в България са били старейшинските съвети в селата. Първоначално те са съществували само фактически. Християните са се обръщали към тях доброволно, по взаимно съгласие, за да избегнат турските съдилища. През 1867 г. турското правителство признало тяхното съществуване, като те можело да разглеждат спорове на граждани от всяко вероизповедание. Тези съвети са съществували и впоследствие. Във всяко едно село съветът се състоял от 3-12 членове. Те са се избирали за една година измежду грамотните жители на селото, навършили тридесет годишна възраст, които са притежавали недвижими имоти в селото и са имали поне средно образование или са упражнявали търговска или занаятчийска дейност. Членовете са избирали измежду тях един за председател. Духовното лице в селото е бил член на съвета по право. Мюсюлманите са имали свой отделен съвет. Делата между мюсюлмани и други жители от селото са се разглеждали от смесен съвет, който се е състоял от равен брой членове - от 3 до 6 члена от всеки съвет - под председателството на най-стария от тях. За нарушение на установените правила председателят и членовете на съвета са бивали уволнявани или са били предавани на съд по разпореждане на Губернатора. Тези съвети са разглеждали - по взаимно съгласие на страните - граждански дела, дела за настойничество и наказателни дела от частен характер, за които законът не е предвиждал изправително или углавно наказание. Не са подлежали на разглеждане спорове за права върху недвижими имоти и дела, по които държавата или непълнолетен са имали интерес. Решенията им са били задължителни само ако страните са били дали предварително писмено съгласие, че ще се подчинят на тях. Те са били привеждани в изпълнение от кмета.

Тези старейшински съвети или селски съдилища са били първата форма на действащите от 12.XI. 1934 г. общински съдилища.

ОБЩИ СЪДИЛИЩА

Общи са били окръжните съдилища като първа инстанция и областните (губернаторските) съдилища като втора инстанция. В някои по-големи търговски центрове са съществували и търговски съдилища. Ведомството на окръжните съдилища е било административният окръг или част от него, а на губернаторските - областта (губернията).

Окръжният съд се е състоял от председател, трима постоянни членове и 12 по избор, а областният съд - от председател, двама постоянни членове и 6 по избор. Председателят и постоянните членове са се назначавали от Императорския комисар. Изборните членове на окръжния съд са се избирали за една година от местните жители на окръга - независимо от вероизповеданието им - и са били утвърждавани от Императорския комисар. Избираеми и избиратели е следвало да отговарят на съдийските условия, изискуеми при избора на членове на селските съдилища. Изборните членове на областния съд са се избирали за една година в общо събрание, съставено от председателите и всички членове на окръжните съдилища, на градските и на общинските съвети от областта. Избираеми са били всички жители от областта, навършили 30-годишна възраст. За нарушение на служебните си задължения председателите и членовете на окръжните и областните съдилища са били отстранявани от длъжност и са били предавани на съд от Императорския комисар. На окръжните съдилища са били подсъдни всички граждански и търговски дела, с изключение на делата, които са били подсъдни на особените съдилища, както и наказателни дела, с изключение на онези престъпления, които съгласно прокламацията на Императора от 1 юли 1877 год. са били подсъдни на военния съд. Съставът на съда се е състоял от председател и двама членове. Съществували са разпоредителни и съдебни заседания. Нямало е съдийска несменяемост. Нямало е прокурор, а председателят на окръжния съд е правил предложение за следствие, което се е извършвало от член на съда. Нямало е адвокати - всеки е можел да бъде повереник, ако е пълнолетен и не е бил осъждан. Нотариалната дейност се е извършвала от член на окръжния съд. Също така член на окръжния съд е бил назначаван за съдия-изпълнител. Решенията на окръжните съдилища по дела е цена на иска до 1000 гроша са били окончателни и не са подлежали на обжалване, а останалите, включително и дела с неоценяем размер на иска, както и присъдите са подлежали на обжалване по въззивен ред пред областния (губернския съд).

ОСОБЕНИ СЪДИЛИЩА СЪДИЛИЩА. АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИЛИЩА.

Особените съдилища са били окръжни и областни. Първите са действали като първа инстанция, а вторите като въззивна. Окръжният административен съд се е състоял от председател (окръжния началник) и членове: председателят и двама членове на окръжния съвет. В състава на областния административен съд са влизали - под председателството на Губернатора - вицегубернаторът, председателят и двама членове на областния съд, председателят и двама членове от областния управителен съвет. На окръжния административен съд са били подсъдни: а) дела по спорове за подсъдност между съдебни и други учреждения (не и военни спорове, които са се разрешавали от Императорския комисар); б) дела за неизпълнение на задълженията по служба на длъжностни лица от административно ведомство; в) искове за вреди и претърпени загуби, причинени на граждани от действията на длъжностни лица; г) искове предявени от държавата или срещу нея и други дела за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена нужда. Решенията па окръжния административен съд са подлежали на обжалване пред областния административен съд, чиито решения по спорове до 5000 гроша са били окончателни, а останалите са подлежали на утвърждаване от Императорския комисар.

Християнски духовни съдилища

Тези съдилища фактически са съществували и през периода на турския режим. Както старейшинските съвети, те са били втора форма християнски съдилища, към които са се обръщали християните, които са искали да избегнат мюсюлманските съдилища. Те са разглеждали бракоразводни дела и всякакъв вид граждански дела, дори и наказателни дела като помирителна инстанция.

Мюсюлмански духовни съдилища (мюфтийски)

Те са разглеждали граждански дела между мюсюлмани. На тях са били подсъдни: а) дела за лични имуществени отношения между родители и деца, както и между съпрузи; б) бракоразводни дела, дела за законността на раждането и за недействителност на сключените бракове; в) спорове за наследство по закон и завещание. Мюсюлманските духовни съдилища са могли да разглеждат други граждански дела между мюсюлмани единствено ако двете страни са съгласни.

Военни съдилища

Те са разглеждали постъпките и престъпленията на военните чинове и извършените от гражданите престъпления, посочени в Прокламацията от 01.VII. 1877 г. на руския Император. По-късно е бил издаден Военно-съдебен устав, одобрен от руския Инспекторски комисар на 09.VI.1879 г., с който се е определяла подсъдността на делата пред постоянните военни съдилища.

* * *

Такава е била организацията на съдебната власт в Княжеството според "Временните правила за устройството на съдебната власт в България" до издаването на първия Закон за устройство на съдилищата в България, от 25.V.1880 г. и "Допълнение към временните съдебни правила". В тези "Временни правила" не се е предвиждала касационна инстанция. Три месеца no-късно обаче - с Наредба, изготвена в съдебния отдел при управлението и утвърдена на 25.XI.1878 г. от руския Императорски комисар - се е учредил и "Върховен съд", който впоследствие заедно с цитирания Закон за устройство на съдилищата в България от 25.V.1880 г. се преименува на "Върховен касационен съд". В обхвата на компетентността му е било включено разглеждане на жалби, подадени срещу решения и присъди на областните (губернските) съдилища и срещу решенията на административните съдилища. Ако Върховният съд е отменил решение или присъда, е разглеждал сам делото по същество. Съдът се е състоял от 3-ма членове, назначени от Императорския комисар, под председателството на управляващия съдебния отдел. По-късно - през м. май 1879 г. - в отговор на доклад на управляващия съдебния отдел Лукиянов се предвиждало назначаване на председател на Върховния съд. На 26.V.1879 г. Върховният съд е бил тържествено открит в състав: председател Димитър Греков; и членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Ненчович. Така първият председател на Вьрховния съд е бил Димитър Греков, който скоро след това е бил назначен за министър на правосъдието. Също така той е бил и първият министър на правосъдието в първия кабинет на свободна България след встъпването на престола на княз Александър Батенберг.

СЛЕД РУСКАТА ОКУПАЦИЯ ДО СЪЕДИНЕНИЕТО. СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ.

Съдебната организация, въведена през 1878 г. в новосъздадената българска дьржава е била уредена във "Временните правила", които са били в сила до приемането на първия "Закон за устройството на съдилищата в България" от 25.V.1880 г. Съгласно закона, който е бил съставен по образец на руските устави от 1864 г., съдебното устройство в Княжеството е било следното: съдебните учреждения са били - мировите, окръжните и апелативните съдилища като първа инстанция, и Върховният касационен съд. Предвидени са били прокурори и помощник-прокурори, като блюстители на закона и публични обвинители; съдебни следователи за провеждане на предварително производство по углавни престъпления; съдебни изпълнители за привеждане в изпълнение на съдебните решения и постановления; участие на съдебни заседатели при разглеждане на дела за тежки престъпления (институт, премахнат с изменение на Закона за наказателното производство от 06.ХI.1922 г.). Изисквал се е образователен и професионален ценз при назначаване на съдии и прокурори.

Освен тези съдилища са продължавали да действат духовните християнски и мюсюлмански съдилища, а също и военните съдилища.

ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Съгласно чл. 18 от Берлинския договор комисарите на силите, подписали договора са изработили "Органически устав на Източна Румелия". Източна Румелия е останала област под политическо и военно подчинение на султана, но с автономна администрация. Султанът се е представлявал от генерал-губернатора или главен управител - християнин, с петгодишен мандат. За такъв е бил назначен княз А. Богориди до м. април 1884 г., когато го е заместил Г. Кръстевич. В Органическия устав пълна несменяемост на съдиите е била предвидена само за ония от тях, които са били с юридическо образование. Областното събрание се е било произнесло, че даже временните съдии /временни съдии са се считали тези, които нямат юридическо образование/, не могат да се местят от едно съдилище в друго, без съгласието на Постоянния комитет. Съдиите в Източна Румелия са били останали докрай честни и независими, за това и правата на гражданите са били запазени с голямо внимание. Може да се каже, че съдиите са били първенците в градовете. Те са имали значение не само като съдии, но и като общественици, като са се избирали измежду най-влиятелните хора на страната. Понеже е нямало юристи за съдийските постове, директорът на правосъдието и постоянния комитет са били принудени да търсят хора без юридическо образование, но с други високи качества: честност, търговска практика и обща образованост. В онова време службата е търсела хората. Един образован човек, макар и без юридическо образование е можел да достигне до Върховния съд, като е било достатъчно да се е отличил в обществото със своите познания и честност. С одобрението на султана, главният управител е назначавал директорите на административните служби, един от които е бил директора на правосъдието. Правосъдието, според Органическия устав, се е осъществявало от: а) кметовете на общини, в които няма околийски съдия; б) околийските съдии; в) окръжните съдилища и г) Върховното съдилище. Съществували са духовни и военни съдилища.

Кметове

Те са разглеждали нарушенията, извършени на територията на общината, наказуеми с лишаване от свобода до 24 часа или с глоба до 50 гроша, а също и спорове за движими вещи до 300 гроша. Когато са разглеждали гражданските спорове, те са заседавали с още двама членове, наречени "заседници", които са имали съвещателен глас и са били избирани от общинския съвет. Решенията и присъдите им са били окончателни и не са подлежали на обжалване.

Околийски съдилища

Околийското съдилище имало свой съдебен район, който не винаги съвпадал с административната околия. В дадена административна околия можело да има един или повече съдебни райони, които се определяли с областен закон. Околийският съдия се назначавал от главния управител, подбран от един списък с кандидати за околийски съдии, предложен от главния съвет. Главният управител го назначавал по предложение на директора на правосъдието, като бил свободен да назначи и кандидат предложен в списъците на други окръзи. Околийските съдилища са разглеждали дела за престъпления, наказуеми е лишаване от свобода до 1 месец или с глоба до 1000 гроша, като присъдите им са подлежали на обжалване пред окръжните съдилища. Решенията по граждански дела по лични искове на стойност до 1000 гроша са били окончателни, а решенията по лични искове на стойност до 10 000 гроша са подлежали на обжалване пред окръжните съдилища. Когато са били разглеждани граждански спорове, околийският съдия е заседавал с двама помощници, наречени "заселници", които имали съвещателен глас и са били избирани от градския съвет.

Окръжни съдилища

Окръжните съдилища са имали две отделения - гражданско и наказателно. Всяко отделение се е състояло от председател и двама съдии. Когато гражданското отделение е разглеждало търговски дела е заседавало с двама заседатели, избирани всяка година измежду търговци от градския съвет. На гражданското отделение са били подсъдни всички искове за спорове за движими и недвижими вещи, освен ония, които са били подсъдни на околийските съдии, на шериатското съдилище и на църковните власти, имало е възможност за обжалване пред Върховния съд като въззивна инстанция, а на наказателното отделение - всички престъпления, които не са били подсъдни на околийския съд, с възможност за обжалване пред Върховния съд като въззивна инстанция. Към всеки окръжен съд е имало по един или повече съдебни следователи и прокурори с един или повече помощници. Прокурорът при окръжния съд е бил подчинен на главния прокурор към Върховния съд. Прокурорът е прочитал обвинителния акт в съдебно заседание. Той е участвал и при разглеждане па граждански дела. Имало е също и съдебни комисари (днешните съдебни изпълнители).

Върховен съд

Седалището на Върховния съд е било в Пловдив. В него е имало два отдела - гражданско и наказателно отделение. Всеки от отделите е заседавал в състав: първи председател или председателя на отделението и четирима членове. Към Върховния съд са действали главен прокурор и помощник прокурор, като те са участвали и при разглеждане на граждански дела.

Съдиите от Върховния съд са се назначавали от главния управител с одобрението на султана, а останалите съдии - от главния управител по предложение на министъра на правосъдието. Всички съдии са били несменяеми, с изключение на онези, които не са притежавали специални познания по право. Последните са се назначавали за четири години, след което те са могли да станат несменяеми с разрешение на главния управител с одобрение на областното събрание (законодателното тяло) и на тайния съвет на шестимата министри. В началото на румелийското управление българин юрист бил само Ненчо Кръстев, завършил в Париж и назначен за председател на гражданското отделение на Върховното съдилище.

Духовни съдилища

Духовните съдилища са разглеждали брачни, родствени и настойнически въпроси на мюсюлманите и лицата с други вероизповедания.

Военни съдилища

Компетентността им е била определена със Закона за военното съдоустройство от 1882 г. Освен това е имало и административни съдилища: Окръжни административни съдилища.

Те са разглеждали жалби на частни лица против действия на административни органи. Във всеки окръг е имало по един съд, който е разглеждал административни спорове. Съдът е заседавал в следния състав: трима членове, които са имали право на глас и трима помощници. Тези, които са имали право на глас са били: един съдия от окръжен градски съд, определен по жребий за период от 1 година; един депутат от областното събрание, избран за период от 2 години и старшия съветник на окръжното управление. Помощници са били: един съдия от окръжния градски съд; един депутат от областното събрание и най-младия по служба съветник от окръжното управление. Председателят е съдията от окръжния граждански съд, който е бил избран за член с право на глас. Решенията на окръжните съдилища по административни спорове са се обжалвали пред "Върховното административно съдилище" като въззивна инстанция.

Върховен административен съд

Този съд е разглеждал като въззивна инстанция жалби срещу решенията на окръжните административни съдилища и жалби против решения, издадени от главните администратори и от окръжните съвети, а като първа инстанция - жалби на частни лица против решения на главните администратори, с които се засягат техни права. Решенията на Върховния административен съд са били окончателни. Съдът е заседавал в състав: председател (член на Върховния съд, избиран всяка година); двама съветници, назначавани всяка година - единият от главния управител, а другият от постоянния комитет на областното събрание и двама слушатели. Имало е и двама прокурори.

СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО ДО ДНЕС

Съдебната организация по Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г. е била въведена след Съединението и в Южна България, където от 1.I.1886 г. са влезли в сила съдебните закони на Княжество България. Уредбата на съдебното устройство е останало в сила близо 20 години - до 12.I.1899) г., когато е влязъл в сила новият Закон за Устройство на съдилищата, който пак под влияние на руската система е въвел значителни положителни промени. След тази дата, в продължение на 40 години, с цел да се издигне и затвърди авторитета на съдебната власт и престижа на българския магистрат са били проведени по подобие на системата на френското съдоустройство доста чести изменения в съдебното устройство, за да се достигне до днешната организация на съдебната власт в България.

СЪДЕБНО УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА

Съдебната власт в страната се е упражнявала от законоустановените съдилища. Те са били околийските, областните и апелативните съдилища, които са решавали делата по същество, и Върховният касационен съд, който е съблюдавал точното и еднакво прилагане на закона. Околийският съд е бил едноличен, а другите съдилища са били колегиални.

Освен тези съдилища имало и "съдебни места", учредени със специални закони. Такива са били: общинските съдилища, трудовите помирителни съдилища, специалният съд към Върховна сметната палата и Върховния административен съд. Съществували са и административни юрисдикции - "несъдебни места", а също така и специализирани съдилища: военни, духовни, както и помирителни съдилища.